В Православната традиция иконата не е просто свещено изображение, а духовен прозорец към небесния свят. Пред нея вярващият отправя своята молитва с упование, че Божията благодат ще му бъде дарувана чрез нея - от Самия Христос или чрез застъпничеството на светеца, към когото е насочена молитвата.

Особено място в живота на християните заемат иконите на Света Богородица. През вековете вярващите са дали на различни Богородични икони особени имена, свързани с мястото, където се намират, с начина на тяхното появяване или с чудесата, свързани с тях. Така всяка икона се превръща в свидетелство за конкретна история на вярата и за Божието присъствие в живота на хората.

Около тези свети образи постепенно се оформя особена почит. В тяхна чест се съставят специални служби, припомнящи историческите събития, свързани с появата им, както и чудесата, които са се случили пред тях. Вярващите се събират на литургии и литии, за да изразят своята благодарност и надежда, а местата, в които се пазят чудотворни икони, се превръщат във важни средища на поклонение.

Тази традиция е особено жива на Света гора Атон и в множество други православни поклоннически места. Там иконите не остават само предмет на почит, а се превръщат в част от духовния живот на Църквата. Пред тях поколения християни се молят, търсят утеха и помощ и оставят своите благодарности за получената милост.

Сред многобройните чудотворни икони на Света Гора Атон особено място заема образът на Пресвета Богородица "Одигитрия" ("Пътеводителка"), който днес се пази в манастира „Ксенофонт“. Нейната история е изпълнена с тайнствени събития, които векове наред са предавани от поколение на поколение като свидетелство за Божия промисъл и за особената закрила на Божията Майка.

Според светогорското предание иконата се намирала във Ватопедския манастир от незапомнени времена. Там тя била поставена в съборния храм и била обект на почит от страна на монасите и поклонниците. Но през 1730 година се случило нещо, което никой не могъл да обясни. При заключени врати светият образ изчезнал от храма.

Ватопедските монаси започнали да търсят иконата, като предполагали, че тя може да се намира някъде в пределите на манастира. Скоро обаче до тях достигнала вест, която ги удивила - светият образ бил намерен в Ксенофонтския манастир, на значително разстояние от Ватопед. За монасите това било необяснимо, тъй като никой не бил пренасял иконата от едното място на другото.

Те изпратили свои братя, които да върнат иконата във "Ватопед". Тя била пренесена и отново поставена на досегашното си място в съборния храм. Но случилото се не приключило дотук. Въпреки всички предприети мерки, иконата отново изчезнала и за втори пореден път била открита в Ксенофонтския манастир.

След като станало ясно, че светият образ по чудесен начин напуска "Ватопед" и се връща в "Ксенофонт", монасите приели случващото се като знак на Божията воля. Те се примирили с тайнствения промисъл, знаейки, че самата Пресвета Богородица е избрала мястото, на което да пребивава. Оттогава иконата останала в Ксенофонтския манастир и била поставена в съборния храм - там, където и днес поклонниците се обръщат към нея с молитви.

Но историята на Светата икона "Одигитрия" е свързана не само с нейното преместване по чудесен начин. Светогорското предание пази и разказ за събитие от времето на гръцкото въстание, когато един турчин се опитал да оскверни светия образ. Според свидетелствата на очевидци той незабавно понесъл наказание за своето безумно действие. За вярващите това събитие се превърнало в още едно свидетелство за силата на Божията закрила и на светия образ.

Името "Одигитрия" - "Пътеводителка", придобива особено дълбок смисъл именно в светлината на тази история. Пресвета Богородица е възприемана като Майка и застъпница, която насочва човека към Христос и го съпровожда по пътя на вярата. А чудесният път на самата икона от "Ватопед" към "Ксенофонт" напомня на поклонника, че за Бог няма затворени врати и че Неговият промисъл често се разкрива по начини, които човешкият разум не може да обясни.

Днес пред чудотворната икона на Света Богородица "Одигитрия" се изправят множество поклонници, носейки своите тревоги, надежди и благодарност. 

Почитта към иконата е неразривно свързана с вярата в Бога. Не самото изображение е източникът на благодатта, а Христос, Който по Своята милост и чрез молитвите на светиите достига до човешкото сърце. Иконата ни напомня, че небесното не е далечно и недостъпно - то може да бъде преживяно в молитвата, в тишината пред светия образ и в надеждата, с която човек се обръща към Бога.