Иконата „Седемстрелна“ е един от разпознаваемите образи на Пресвета Богородица в Православната традиция.

На нея Божията Майка е изобразена сама, с лице, обърнато към молещия се, а към сърцето ѝ са насочени седем меча. Три от тях са разположени от едната страна, четири - от другата. Образът е свързан с евангелския разказ за срещата на стареца Симеон Богоприемец с Младенеца Иисус в Йерусалимския храм и с думите, които той отправя към Дева Мария.

Както разказва евангелист Лука, Светият Дух открил на праведния старец Симеон, че няма да умре, докато не види обещания Месия. Симеон живеел с това очакване и чакал изпълнението на Божието обещание. Когато четиридесет дни след раждането на Младенеца Неговите родители Го занесли в Йерусалимския храм, старецът отишъл там по Божие вдъхновение.

В храма Симеон взел Младенеца на ръце. От този жест произлиза и прозвището му Богоприемец. Той приел в ръцете си Детето, за което говорели пророчествата и което било очаквано от поколенията. След тази среща Симеон произнесъл думите, известни като молитвата на Свети Симеон Богоприемец: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром...“

Тези думи са част от богослужебния живот на Църквата. В тях Симеон говори за изпълненото обещание и за видяното спасение. След това той се обърнал към Пресвета Богородица и изрекъл пророчеството: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в израиля, и за предмет на противоречия, - и на Сама Тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца“.

Тези думи са свързани с бъдещите събития от земния живот на Христос и с болката, която Неговата Майка ще преживее. В евангелския разказ те са произнесени в храма, при срещата на Симеон с Младенеца и Неговите родители. По-късно те са свързани с изображенията на Света Богородица с пронизано сърце.

Иконата „Седемстрелна“ представя Пресветата Дева фронтално. Лицето ѝ е спокойно, но изпълнено със скръб. Погледът е насочен напред, без движение и без жест, който да отвлича вниманието от образа. Мечовете са поставени така, че да образуват видима композиция около сърцето. Те са седем на брой – три от едната страна и четири от другата.

В Православната иконография числото седем се среща в различни образи и събития. В случая то е част от наименованието на иконата и от начина, по който е представено пророчеството на Симеон. В Свещеното Писание числото седем обикновено означава пълнота, изобилие, а в дадения случай - пълнота и безкрайност на мъката, които е изпитала Света Богородица по време на земния си живот. Иконата „Седемстрелна“ се отличава от близкия образ „Смекчаване на злите сърца“ по разположението на мечовете. При „Седемстрелна“ те са три отдясно и четири отляво, а при „Смекчаване на злите сърца“ са по три от двете страни и един отдолу.

Двата образа са свързани с едно и също евангелско събитие и с думите на Симеон Богоприемец. В различните местни традиции те са получили отделни наименования и са били почитани в различни дни. „Смекчаване на злите сърца“ произлиза от Югозападна Рус, докато „Седемстрелна“ е свързвана със северноруската традиция.

Иконата „Седемстрелна“ е пребивавала в църквата „Свети Йоан Богослов“, разположена на брега на река Тошна, недалеч от Вологда. За нея е запазено предание, свързано с един селянин, който дълго време страдал от окуцяване. Той търсил помощ, но състоянието му не се променяло. Веднъж, по време на лека дрямка, чул глас, който му наредил да намери на камбанарията на църквата икона на Пресвета Богородица и да се помоли пред нея за изцеление.

Селянинът отишъл в църквата и помолил да бъде допуснат до камбанарията. Първоначално не му обърнали внимание. Той повторил молбата си, но отново не получил разрешение. Едва при третото му идване го пуснали да потърси иконата.

На камбанарията се оказало, че една икона, покрита с кал, е използвана като стъпало на стълбата. Звънарите стъпвали върху нея, без да знаят какво представлява. След като я видели, свещенослужителите я извадили, измили я и я почистили. Пред нея бил отслужен молебен. Според преданието, след това селянинът получил изцеление от своето окуцяване.

Така иконата била извадена от мястото, на което се намирала, и поставена за почит. Преданието за нейното откриване се разпространило сред хората и тя започнала да бъде свързвана с молитви за помощ при различни страдания.

Следващото известно събитие, свързано с иконата, се случило през 1830 година. Тогава Вологодска губерния, както и голяма част от Европейска Русия, била засегната от епидемия от холера. Болестта се разпространявала бързо и засегнала много населени места.

Христолюбивите жители на Вологда се обърнали към църквата и организирали тържествено литийно шествие. В него били включени иконата „Седемстрелна“ и други светини. Шествието преминало през града, а хората се молели за прекратяване на епидемията. Според преданието холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла.

В памет на това чудесно събитие, гражданите поръчали копие на иконата „Седемстрелна“. И за това копие започнали да се разказват случаи на чудотворна помощ. Така почитта към образа се разпространила и извън мястото, където се намирала оригиналната икона.

Съгласно преданието, първоначално изписаният образ е на около петстотин години. До наши дни обаче е достигнало копие, изписано най-вероятно през XVIII век. Историята на иконата е свързана с църквата край река Тошна, с преданието за селянина и с избавлението на Вологда от холерата през 1830 година.

Празнуването на иконата „Седемстрелна“ се извършва на 13 август по стар стил. В църковния календар този ден е посветен на почитта към образа. Иконата „Смекчаване на злите сърца“ се празнува в Неделя на Вси Светии. Различните дни на празнуване са свързани с отделните местни традиции и с начина, по който двата образа са били разпространени.

В изображенията на „Седемстрелна“ Пресвета Богородица обикновено е представена без Младенеца. Това я отличава от много други богородични икони, в които Христос е изобразен на ръцете ѝ или до нея. Тук вниманието е насочено към лицето на Божията Майка и към мечовете, които пронизват сърцето ѝ.

Мечовете са изобразени като оръжия, насочени към едно място. Цялата композиция е съсредоточена върху Света Богородица. Лицето ѝ е спокойно, а очите ѝ са отворени. В различните копия могат да се срещнат разлики в цветовете, детайлите на дрехите и формата на мечовете, но основният образ остава същият.

Пророчеството на старецът Симеон е цитирано в богослужебните текстове и е свързано с празника Сретение Господне. Самото събитие в храма е описано от евангелист Лука. Там са представени Симеон Богоприемец, пророчица Анна, Младенецът Иисус, Пресвета Богородица и праведният Йосиф.

Симеон взел Младенеца на ръце и благословил. След това казал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром...“

В продължението на молитвата се говори за спасението, което Бог е приготвил пред лицето на всички народи. След това Симеон се обърнал към Мария и произнесъл думите за падането и ставането на мнозина в Израил, за противоречията и за меча, който ще прониже душата ѝ.

Тези цитати са запазени в църковната памет и са свързани с иконографския образ на Света Дева Мария. Иконите „Седемстрелна“  и "Смекчаване на злите сърца "представят отделен образ на Пресветата Дева, свързан с произнесеното пророчество.

В различни храмове и частни домове иконата се поставя на място за молитва. Пред нея вярващите се обръщат с молби за здраве, за помощ при семейни трудности, за мир в дома и за подкрепа в тежки моменти. Към нея се отправят и молитви за избавление от болести, страхове и вражда.

Преданието за селянина, който получил изцеление, е една от причините иконата да бъде свързвана с молитви за телесно здраве. Разказът за холерата във Вологда е свързан с общоградската молитва и с литийното шествие. Тези събития са част от историята на почитта към образа и са предавани от поколение на поколение.

Историята на иконата е свързана с Русия, с Вологодския край и със северноруската църковна традиция. 

В някои разкази иконата е наричана „Симеоново предсказание“. Това название се отнася до думите, произнесени от Симеон Богоприемец в Йерусалимския храм. То показва връзката между евангелския текст и изображението на Света Богородица с мечове.

Другото название -„Смекчаване на злите сърца“, се среща при близък иконографски образ. При него също е представена Пресвета Богородица с мечове, но разположението им е различно. В Православната иконографска традиция двата образа се възприемат като близки, но се почитат отделно, в различни празнични дни.

Тези сведения са част от историята на образа и от начина, по който той е достигнал до вярващите. Иконата продължава да присъства в храмове, манастири и частни домове. Пред нея се извършват молитви, молебени и благодарствени служби.

Така евангелският разказ, църковното предание и иконографският образ се събират в една обща история. Иконата е запазила паметта за пророчеството, за почитта към Света Дева Мария и за молитвите на хората, които са се обръщали към нея през вековете.