Икона „Света Богородица Живоносен източник“

Икона „Света Богородица Живоносен източник“- ръчна изработка с 24-каратова полирана позлата
Иконата се изработва по поръчка.

Иконата представя Света Богородица като Живоносен източник на благодат и изцеление, изобразена на златен фон, символ на Божествената светлина и вечното Царство Божие.

В центъра стои златната фиала с животворната вода, над която се извисява Пресвета Богородица - благославяща и приютяваща света в обятията си.

Върху гърдите ѝ сияе Младенецът Христос - източникът на вечното спасение.

Света Богородица е облечена в червен мафорион със златни кантове. Лицето ѝ е спокойно и милостиво.

Младенецът Христос благославя с дясната Си ръка, а в лявата държи свитък - знак за Божествената мъдрост и Божието Слово.

Потокът на живата вода се разлива надолу към всички болни, страдащи и вярващи, които се изцеляват, след като пият или се докоснат до благодатните води.

Фонът на иконата е златен, покрит щедро с 24-каратова полирана позлата, което създава усещане за божествено сияние и вечно присъствие на небесната благодат.
Златният фонтан в центъра отразява слънчевата светлина и символизира източника на живота, който извира от Христос чрез застъпничеството на Неговата Майка.

• Материали: Подбрано масивно дърво, 24K полирана позлата, бои с естествен произход и минерални пигменти

• Техника: Традиционна яйчна темперна живопис върху грундирана повърхност

• Покритие: Защитен краен лак с UV филтър за дълготрайност и устойчивост на влага и светлина
• Произход: Русия, авторска реплика на оригиналната икона, ръчна изработка от български иконописец с каноничен подход.

Празникът на Пресвета Богородица Живоприемни източник, известен още като Светли петък, е ден на благодарност и възхвала към Божията Майка - извор на живот и утеха.

Той се отбелязва в първия петък след Възкресение Христово и е свързан с освещаването на храма „Живоприемни източник“ край древния Цариград - място, пропито с вяра, история и чудеса.

Легендата води началото си от V век, когато бъдещият император Лъв I, все още неизвестен и скромен човек, срещнал в гъсталака близо до стените на града един слепец. Воден от човечност, той потърсил вода, за да утоли жаждата на нещастния човек, но не намерил.

Тогава чул мистичен женски глас, който му посочил мястото на един извор. Лъв изпълнил повелята, утолил жаждата на слепеца и с кал от живата вода помазал очите му и чудото се случило- човекът прогледнал.

Младият Лъв осъзнал, че гласът, който го е водил, е на самата Божия Майка. Малко по-късно пророчеството се изпълнило - той станал император и в знак на признателност, издигнал величествен храм над чудотворния извор. Оттогава мястото, наречено Балъклъ, се превърнало в свещен символ на милостта и застъпничеството на Пресветата Дева.

Иконографският образ на празника „Живоприемни източник“ отразява тази благодатна история.